There are no translations available.
Тази година Черешова задушница е малко по-късно от предходните. Предстои да се почете на 19 юни. Задушницата се отличава от останалите, тъй като на този ден е прието да се раздават първите узрели череши.
Счита се, че това е денят, в който душите на мъртвите биват прибирани. Нужно е хората да се помолят за прошка и да посетят църковен храм. Малцина са запознати с това, че на гроба на мъртвите се ходи ден преди Задушница. За предпочитане е това да се случи в ранни зори. С червено вино се преливат гробовете и се пали свещ. Черешовата задушница през 2021 година се пада на 19 юни, събота. Тя е втората в годината и се пада преди Петровите пости.
Вярва се, че на този ден хората трябва да направят нещо мило за останалите, като това да нахранят бедните. В църквата се носят череши и жито, като житото трябва да е сварено ден, преди самата Задушница. Освен житото, наричано още коливо, може да се приготви и раздаде хляб, вино, дребни сладки и соленки.
Храните, които подавате на близките си за „Бог да прости мъртвите души”, трябва да бъдат с четен брой. Към самата подавка може да се добави и още нещо, което мъртвият е обичал да похапва. Това близките му го решават. В някои краища в България близките на починалите остават храна на гробовете. Според свещениците обаче не бива да се прави, тъй като те вече не могат да се хранят и животните нападат храната и оскверняват гробовете. Можете да оставите шума от листата на орех върху гробовете на мъртвите, защото се смята, че по този начин им се прави сянка.
Това са все важни правила, които мнозина са позабравили, а е хубаво да се знаят и почитат!
Нека почетем своите почитали близки и се помолим за опрощаване на греховете им.
Гробищният парк е почистен, тревата е окосена и започва текущ ремонт на част от ул. "Любен Каравелов" /от кръстовището с ул. „Цар Симеон” до входа на гробището/. Предстои електрифициране и изграждане на осветление по алеите, както и в Ритуалната зала.
На всяка една Задушница ние, като християни, си спомняме за нашите починали близки – нашите предци. За тях извършваме заупокойни служби, панахиди, литургии…
Нека пламъчетата на горящите ни свещи ни напомнят за безсмъртието на покойните ни близки! 

|